home Музика, Поп / R'n'B / Хип-Хоп България се прощава с Борис Годжунов

България се прощава с Борис Годжунов

България се сбогува с големия естраден певец Борис Гуджунов. Поклонението ще бъде днес в 14,30 на централните Софийски гробища. На 74-годишна възраст певецът почина в нощта срещу неделя.

Един от най-популярните български певци през 60-те и началото на 70-те е роден в Пазарджик.

Още докато следва във ВИТИЗ, прави първия си запис – през 1964 – “Търси се една девойка” по музика на Петър Ступел. От ВИТИЗ го гонят, защото бяга от лекции, за да участва в програми – професорите, поборници на високата естетика, се заяждат с него – певец ли ще става или актьор?! Той е в един клас със Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Милен Пенев… Изпълнява парчета на Елвис Пресли, въпреки че английският е забранен – брои се за идеологическа диверсия, щом звучи от сцената. В крайна сметка напуска академията. Борето, който е израснал със стари градски песни, обожавани от родителите му, се кълне в даскала си от Школата в БНР – Ангел Заберски-баща. Успехите започват веднага. Лили Иванова го кани да пее в първата част на концертите й – през 1967-а излизат пред 20 000 в “Лужники” в Москва. В края на 60-те е солист на оркестър “София” (до 1971). В международния конкурс за изпълнители на фестивала “Златният Орфей” печели втора награда през 1971 с песента “Каквато искаш ти бъди” на Атанас Косев.

Но точно тази година, на 21 декември, съдбата преобърна живота и кариерата му, когато пламна самолетът с оркестър “София” и неговите солисти. Тогава загина голямата му приятелка Паша Христова, а те с Мария Нейкова останаха живи, но тотално разбити – като здраве и психика. Гуджунов оттогава престана да се усмихва. И изчезна – не успя да понесе случилото се, което и до днес остава обвито в конюнктурни, а може би и в криминални загадки.

“Катастрофата е преломен момент в кариерата ми. Стана едно пречупване. Загубих и най-добрия си приятел – аранжора Николай Арабаджиев. Оттогава все вървя надолу, извън строя съм”, с тъга споделя именитият ни изпълнител.

borisgodjunovsmall

След трагедията и стреса, които отключват различни болести, оцелелите от самолета през 71-ва подписват декларации пред Държавна сигурност – че няма да говорят за катастрофата и че се отказват от имуществени претенции към България. Обезщетението за Борето е 2500 лева – за багажа и инструментите. Той е толкова депресиран от събитията, които следват, че дори съжалява за битието на обикновения и анонимен човек. Малко по-късно се развежда, а след това среща полската балерина Елжбета, която става втората му съпруга и до последно бе до него.

През 90-те години с Борислав Грънчаров и Боян Иванов, който си отиде от този свят преди 3 години, направиха триото “Бо Бо Бо” – страхотни, неповторими, артистични, гласовити, желани от ценителите. Само евъргрийни, родни и чужди. Бяха като кавалери на съвременната класика. През 1998-а Борето получи голямата награда “Златният Орфей” за цялостното творчество – не че го впечатли особено. За него винаги е било важно признанието на публиката, приятелството с колегите, партньорството със Зорница Попова, Морис Аладжем, Вили Казасян, Найден Андреев. През 2001-ва Борис Гуджунов записва съвместен проект с детската вокална група “Бон-бон”. Няколко години по-късно телевизионна реклама възражда изпълнения от него хит в дует с Мими Иванова “Хора и улици” (песен от филма “Момчето си отива” – 1972). През 2003 г. издава компактдиск с най-хубавите си песни. През 2005 г. записва нова песен на композитора Кирил Икономов – “Светилникът”. А през 2006 скромно отбеляза 65-годишния си юбилей.

Гуджунов открито споделяше своите болки и мъки и факта, че политиците не направиха нищо за културата през последния четвърт век.

“Загивам, никой не ме познава. Гърлото ми пресъхна по болниците, няма как да поддържам гласа си във форма. Когато чуя стар запис, направо е трагедия. Викам си: “Майка му стара, колко хубаво съм пял едно време. Вече съм стар пенсионер, но без пенсия. Не мога да погледна сина си в очите – за него съм нищо. Не ми се живее, нищо няма смисъл. Безкрайно съм разочарован”, каза той преди време пред bTV. Горд човек беше и не протягаше ръка за милостиня. Просто искаше малко повече уважение към труда и личността му. През 2009-а негови колеги организираха бенефис в зала 1 на НДК. През 2012 година пък имаше изложба с плакати от “Златният Орфей”, като приходите бяха за Гуджунов, пишат от standartnews.com.

comments: